Единственият и най-важен позитивен ефект от решението от 2016 г. е, че ВКС най-накрая приема паралелния внос за нарушение на правото върху търговска марка. Това решение на съда съответства на утвърдената съдебна практика във всички страни-членки на Европейския съюз и отговаря на тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз.
За съжаление обаче решението от 2016 г. има и негативна страна. Тя е свързана с мотивите на посочените тълкувателни решения от 2009 г. и 2012 г., като според ВКС това нарушение, въпреки че представлява нарушение на право върху търговска марка, не се защитава със специалните искове по Закона за марките и географските означения.
ВКС постановява, че притежателят на правото върху търговка марка, който търси защита срещу нарушението на правото си, следва да се обърне към съдилищата по общия ред, уреден в Гражданския процесуален кодекс. Дело, което се базира на специални искове за установяване и прекратяване на нарушението върху търговска марка се разглежда по реда на бързото производство.
Така се цели максимално бързо преустановяване на нарушението и бърза защита на правата на притежателя. Очевидно случаят не е такъв, когато става въпрос за искове, които се разглеждат по общия ред. По този начин ВКС отнема възможността за притежателите на право върху търговска марка да търсят защита срещу паралелен внос чрез специалните искове, предвидени в Закон за марките и географските означения.
По наше мнение това ще доведе до неефективна и често забавена до степен на ненужност защита, което дори ще откаже притежателите на право върху търговска марка да търсят защита срещу паралелен внос. В крайна сметка е възможно така да се обезценят изключителните права върху търговски марки.